Д-р Стелла Йорданова е ендокринолог в Поликлиника България, специализант по храненето и диететика
Функционалната диспепсия и синдромът на раздразненото черво са хронични и трудно повлияващи се заболявания, при които храненето може да изиграе важна роля за обострянето или подобрението на оплакванията. Въпреки че няма единна диета, която да помага на всички страдащи, близо 80% от пациентите отчитат провокация на симптомите от определени храни.
Ето защо се препоръчва воденето на дневник, в който да се записват симптомите, консумираните храни и факторите, които могат да имат влияние (като стрес например). По този начин могат да се открият индивидуалните фактори, които влияят положително и отрицателно на пациентите и съответно тези, които влошават оплакванията, да бъдат избягвани.
Хранене при функционална диспепсия
Пациентите с функционална диспепсия трябва да се хранят редовно, за предпочитане по едно и също време и да не си лягат след като са се хранили. При хората, страдащи от това заболяване, има по-ранно засищане, което е свързано както с количеството, така и с вида храна, която приемат. При част от тях оплаквания настъпват даже и при консумация на храни с течни и кашави консистенции. Поради това се препоръчва по-често хранене (4-5 пъти на ден), на по-малки порции.
От макронутриентите основно значение имат мазнините. Добре известно е, че те водят по-бързо до чувство за ситост, тъй като забавят изпразването на стомаха. Тяхната консумация е свързана с гадене, болка и усещане за пълнота, поради което консумацията им трябва да се намали.
Смята се, че протеините не провокират симптомите на функционалната диспепсия.
Повечето проучвания отричат връзката между консумацията на въглехидрати и появата на диспептични симптоми, но има такива, които свързват храните с висок гликемичен товар с появата на оплаквания, особено при мъже с нормално телесно тегло. Възможно е да има връзка с чревните хормони, които се отделят в по-голямо количество, когато се консумират храни с висок гликемичен товар.
Част от пациенти свързват симптомите си с консумация на плодове, зърнени и млечни храни, безалкохолни напитки, т.е. с храни, богати на т.нар. “FODMAPs” (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли). Това са въглехидрати, които не се разграждат в храносмилателната ни система. Стигайки до дебелото черво, привличат вода и увеличават обема си. Там, под въздействието на бактерии, се разграждат до газ, който води до подуване на корема. Това е причината консумацията при тези храни да е свързана с газове, подуване и дискомфорт в корема, раздуване, чувство за пълнота, гадене, болка и диария. Поради това тяхната консумация се свързва основно с изостряне на оплакванията при синдрома на раздразненото черво, но при част от пациентите с функционална диспепсия също водят до влошаване. Изключването им при тези болни води до намаляване на оплакванията.
Безглутеновата диета показва положителен ефект при част от пациентите с функционална диспепсия. При тях спазването на тази диета е свързано с намаляване на чувството за пълнота след нахранване, а също го няма и ранното засищане.
Така наречените ултрапреработени храни, са богати на мазнини, добавени емулгатори и други дразнещи вещества и могат да влошат симптомите. Този ефект е особено осезателен при пациентите, които имат съчетание на функционална диспепсия и синдром на раздразненото черво.
Как влияят подправките на оплакванията – вижте във видеото.
Алкохолът и кофеинът трябва да бъдат избягвани, тъй като увеличават киселинността и обострят симптомите. Тютюнопушенето също е вреден навик, който е добре да се спре.
Хранене при синдром на раздразненото черво
На всички пациенти със синдрома на раздразненото черво се препоръчва да променят начина си на живот. Редовната физическа активност спомага за подобряване на симптомите. Препоръчва се също да се отдели време за релакс – йога, ароматерапия или пък масаж, тъй като може да облекчи оплакванията.
Диетата е неизменна част от препоръките към пациентите. На всеки страдащ от този проблем се дава съвет да се храни редовно — да има три основни хранения без или с една междина закуска. Трябва да се отделя време за храненето, да не се яде на крак и храната да се дъвче добре. Не се препоръчва да се яде късно вечер. По-малките порции храна също могат да помогнат за облекчаването на симптомите.
Приемът на алкохол се препоръчва да се намали до не повече от две алкохолни единици на ден (1 алкохолна единица е равна на 10 мл чист алкохол или например на 25 мл концентрат 40%) и да има поне два дни без алкохол в седмицата.
Пациентите със синдрома на раздразненото черво се съветват да приемат достатъчно течности — поне осем чаши на ден, като e най-добре това да е вода, но може да се замести с други напитки без кофеин, например билкови чайове. Консумацията на газирани напитки трябва да се избягва.
Препоръчва се да се намали консумацията на кафе и други кофеин съдържащи напитки. Приемът им не трябва да превишава 3 чаши на ден. Кофеинът стимулира дебелото черво. В проведено проучване изключването му води до значително подобрение на оплакванията при повечето участници, като опитът да го върнат в ежедневието си е довел до поява на симптомите при 1/3 от пациентите.
Други дразнещи храни са пикантните, като тяхната консумация обикновено се свързва с коремната болка.
Мазните храни често влошават симптомите при лица със синдрома на раздразненото черво. След тяхната консумация се наблюдава изразен гастроколичен рефлекс (повишена перисталтика на дебелото черво непосредствено след консумация на храна), което е свързано със симптоми като коремна болка, разтягане, метеоризъм и диария. Поради тази причина пациентите трябва да избягват храни като снаксове, чипс, бързите храни, мазните сирена, пица, майонеза, шоколад, торти и други сладкарски изделия, пържените храни и мазните меса като бургери и колбаси.
Диетата с ниско съдържание на FODMAPs води до подобрение на оплакванията при около 75% от пациентите с този синдром.
Кои са бедните и богатите на FODMAPs храни можете да видите във видеото.
Фибрите са една много полезна съставка на храната. Те са несмилаеми въглехидрати, които изграждат структурата на зърнените култури, плодовете, бобовите растения и т.н. Могат да бъдат разделени на 2 основни групи – разтворими и неразтворими. Кои от тях се препоръчват при синдром на раздразненото черво и кои трябва да бъдат избягвани – ВИЖТЕ ТУК.
Безглутеновата диета също е пробвана при пациентите с това заболяване. В част от проучванията тя показва благоприятен ефект, особено при продължително спазване. В други изследвания обаче ползите не се потвърждават, поради което Британското дружество по гастроентерология не препоръчва спазването й при пациенти със синдрома на раздразненото черво.
При пациенти с оплакване от подуване на корема добър ефект може да настъпи от включването на овес/овесени ядки в храненето (като зърнена закуска, каша) и на ленено семе (до 1 супена лъжица на ден). Добавянето на ленено семе влияе благоприятно на хора със запек. Тези пациенти трябва да избягват консумацията на бял хляб и да се опитат постепенно да увеличат консумацията си на фибри (пълнозърнести храни, овес, зеленчуци, плодове). Хората с диария, обратното, трябва да намалят консумацията на фибри, като избягват пълнозърнестите храни и да ограничат консумацията на плодове до 3 порции на ден (една порция е равна на 80 g). Те трябва да приемат много течности, но това да не е за сметка на напитки, съдържащи кофеин. Добре е да избягват консумацията на храни с подсладителите сорбитол, манитол и ксилитол.