Всеки пети българин със синдром на раздразненото черво

Д-р Радка Лазарова, гастроентеролог в Поликлиника България, гр. София

Според проучване на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология всеки пети българин има оплаквания, свързани със синдрома на раздразненото черво.

Заболяването се характеризира с усещане за дискомфорт, подуване и повишено газообразуване, болки в корема, запек, диария. При някои пациенти се наблюдава и редуване на запек и диария. Най-често болката се появява преди и се облекчава по време на самото изхождане.

Диагнозата

Синдромът на раздразненото черво е заболяване, което в повечето случаи, макар и да се променя по тежест, съпътства пациента във времето. За да поставим диагнозата, тези оплаквания трябва да се появяват периодично – поне веднъж седмично в рамките на последните 3 месеца, като тяхното начало обичайно е 6 месеца назад във времето.

За поставяне на диагнозата се провеждат изследвания, чиято цел е да изключат други заболявания на червата. Най-често използваме фиброколоноскопията (ФКС), т.е. оглед на дебелото черво с камера, и изследването с бариева каша на дебелото черво.

Кога задължително да потърсите лекарска помощ?

Сам по себе си синдромът на раздразненото черво не е страшно заболяване. Все пак е препоръчително да потърсите лекарска помощ и да се подложите на изследвания на дебелото черво, които да изключат по-сериозни заболявания, в следните случаи: ако оплакванията са новопоявили се и ви притесняват; ако имате роднина (родител, брат, сестра) с карцином на дебелото черво, като обичайната възраст, когато се прави колоноскопия, е 10 години преди възрастта, на която е бил диагностициран пациентът с поставената диагноза; когато има кървене от ануса (дори и предполагаемата причина да са хемороиди); когато има значително отслабване на килограми, без конкретна причина като диета, усилено спортуване и т.н.; установен нов анемичен синдром.

Лечението

Първоначалните съвети, които даваме на хората със синдром на раздразненото черво, включват промяна в начина на живот и справяне със стреса, който е провокиращ момент.

Много полезно е воденето на дневник, в който ежедневно да отбелязвате какво правите, как се чувствате, какви болки усещате, какви храни и напитки сте приемали, да следите кои от тях провокират оплакванията и кои ги облекчават.

Стремете се да удължите времето за сън. Приемайте много течности, те са важни за правилното изхождане. Понякога физическата активност при някои пациенти е в повече. А при други е недостатъчна и трябва да се засили, особено при хората, които са по-склонни към запек. Много подходящо е практикуването на йога  – освен заради физическите аспекти и заради медитацията, която е чудесен начин за намаляване на стреса. Също така можете да използвате акупресура и акупунктура.

Какви храни и напитки да избягвате, какво трябва да знаете за фибрите, които често са част от терапията – вижте във видеото

Какво най-често включва лечението?

Често при лечението на синдрома на раздразненото черво използваме пробиотици. Смята се, че отношение към самото заболяване има и променената чревна флора.

Терапията включва и прием на различни вещества, които повлияват моториката на червата, както и различни медикаменти с газогонно действие.

Често прибягваме и до различни подправки, както и билки (обикновено в комбинирани форми), които имат множество ефекти, повлияващи оплакванията. Такъв препарат е растителното лекарство Гастритол, например, което съдържа 6 билки за здрав стомах и добро храносмилане – пачи очиболец, сладник, пищялка, горчив пелин, лайка, пресечка.

Други подходящи билки са ментата и маточината. От подправките – ким, кимион, черен пипер.

За повлияването на запека използваме различни лаксативи. Не препоръчваме използването на драстични секретолитични вещества като сената например, която се съдържа в много лаксативни чайове. Те водят до зависимост, до обезводняване, до промени в самите черва.

За овладяване на диарията прибягваме до различни симптоматични средства, като пак е въпрос на преценка на лекуващия гастроентеролог.