Д-р Радка Лазарова, гастроентеролог в Поликлиника България, гр. София
Функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт са едни от най-често срещаните в общността. Те могат да засягат всяка една част от храносмилателната система – хранопровод, стомах, черва, жлъчни пътища. Но от тях най-чести са функционалната диспепсия и синдромът на раздразненото черво, което беше потвърдено и от скорошно проучване на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология.
В повечето случаи функционалните заболявания на храносмилателната система засягат млади хора, особено жени. Въпреки че мъжете по-рядко се сблъскват с такива оплаквания, при тях те могат да протичат по-тежко.
Важно е да се знае, че сами по себе си те не са страшни. Тези оплаквания не водят до злокачествени заболявания, не са с летален изход и човек не трябва да изпада в паника, когато му бъде поставена такава диагноза.
И все пак, за да сме сигурни, че се касае именно за такова заболяване, пациентът трябва да премине през множество изследвания. Те трябва да установят, че реално няма някаква органична причина за оплакванията, т.е. че няма заболяване в съответния орган.
Какви са причините за тези заболявания?
Смята се, че е нарушено самото възприятие на органите на храносмилателната система към различни външни дразнители като отделни храни, стрес, които клетките възприемат повече от обичайното и ги приемат като вредители. Но на практика тези вредители не причиняват структурни промени в съответния орган.
Също така се смята, че има нарушения в оста мозък-черва, т.е. има промени в самото предаване на сигнала за болка и на това как организмът реагира на въпросните външни дразнители. Ето защо в лечението на всички тези заболявания голямо значение има и психоемоционалното състояние на пациента. Той трябва да бъде спокоен, че в действителност нищо страшно не се случва с него. И същевременно да знае, че оплакванията му са реални.
Разбира се, генетичната предразположеност има своето значение, като тук все още не можем да говорим за някакви конкретни гени. Но на този генетичен фон има нещо малко, което обикновено „обръща колата“ и провокира оплакванията. Много често дори не можем да засечем конкретна провокираща причина за изостряне на оплакванията – стрес, някаква инфекция, която да бъде отключващ фактор за тяхната поява.
А при отделните пациенти естеството на оплакванията може да бъде различно във времето. При някои, например, симптомите могат да протичат по един и същи начин и в конкретния момент, и в бъдеще. При други – в някакъв момент да се променят. Пациенти, които в началото са имали оплаквания от страна на стомаха, в бъдеще могат да изпитат оплаквания от страна на червата. Или пациенти, които са страдали предимно от запек, в бъдеще могат да развият диария. И всичко това оказва влияние върху начина, по който избираме да ги лекуваме.
Лечението
Лечението най-често се провежда от страна на лекуващия гастроентеролог, но в него могат да участват и общопрактикуващите лекари. Моят съвет е да намерите вашия лекар, на който имате пълно доверие и с когото можете да обсъждате какво точно се случва, защото функционалните заболявания са много динамични и много трудни за лечение. Имайте предвид, че ще има един период на напасване и намиране на точния медикамент в точния момент – може да се опита с едно лечение, постепенно да се премине към друга терапия.
Държа да отбележа, че няма панацея за лечението на функционалните заболявания на стомашно-чревния тракт. Не е задължително лекарството, което е помогнало на съседката при същите оплаквания, да помогне на вас.
Важна е промяната в начина на живот
Много е важно да обсъдите с вашия лекар и промяната в начина ви на живота. Защото без такава промяна няма как да се постигне подобрение на оплакванията. Пациентът трябва да е достатъчно мотивиран и да започне промяната от себе си. Медикаментите са само допълнителен елемент и ако просто приемате някакви лекарства, но не промените навиците си, за съжаление, в повечето случаи нещата няма да се получат.
Така например трябва да намерите начини да се справяте със стреса – било то с различни, дори когнитивни терапии, психотерапии, йога и медитация, акупунктура и акупресура. Дори най-малките неща като спортуването са важни. При едни пациенти е необходимо да се засили физическата активност, а при други тя трябва да се намали или промени като стил. Нужна е и промяна в начина на хранене, промяна на самата диета. Не по-малко важно е и увеличаването на количеството на сън. Обикновено повечето хора не обръщат достатъчно внимание на пълноценната нощна почивка, но тя всъщност има голямо значение.
При всички положения е добре да спрете да пушите, освен ако това не ви прави безкрайно щастливи. Но наистина е важно да се опитате да намалите цигарите, защото за тях е доказано, че имат негативно влияние върху всички гастроентерологични заболявания. Употребата на алкохол също оказва негативен ефект. Изключение, разбира се, правят наистина малките дози, които при някои пациенти оказват позитивен ефект във връзка с тяхното успокоително действие. Под малки дози визирам 30 мл твърд алкохол, една малка бира или 200 мл вино.
